Add parallel Print Page Options

Волът познава стопанина си, И оселът яслите на господаря си; <Но> Израил не знае. Людете Ми не разсъждават.

Уви, грешни народе, люде натоварени с беззаконие, Роде на злодейци, чада, които постъпвате разтлено! Оставиха Господа, Презряха Светия Израилев, Отделиха се <и се върнаха> назад.

Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? <Вече> всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло;

Read full chapter